(Z knihy Традиционни празници на българите / Tradiční svátky Bulharů)

Trifon Zarezan, Sretenie Gospodne a Simeonovden
(svátek Trifona Zarezana, Očištění Panny Marie a svátek svatého Simeona / Šimona 1., 2., 3. února)

Трифон Зарезан, Сретение Господне и Симеоновден
(1, 2, 3 февруари)

Církevní svátek
1. února se slaví svatý Trifon. 2. února je jeden z dvanácti velkých svátků v roce – Sretenie Gospodne (Očištění Panny Marie). Čtyřicet dní po narození odnesli Ježíše do Jeruzalémského chrámu, aby byl zasvěcen Bohu v souladu s Mojžíšovým zákonem. Následujícího dne (3. února) se slaví svatý Simeon Příjemce Boha (svatý Šimon). Podle legendy byl Simeon jedním ze sedmdesáti překladatelů starozákonního textu bible z hebrejštiny do řečtiny.

Obřady a lidové zvyky
Tři po sobě následující svátky 1., 2. a 3. února bývají nazývány Trifunci.
1. února slaví vinaři, pije se víno. Trifon se nazývá Zarezan kvůli zařezávání vinic, kdy pop osvětí vinici vodou. Také se volí král vinic. Tradičně se udělají zářezy na třech stéblech, ty se stejně jako i kořeny révy polijí vínem s požehnáním: „Kolik kapek vína, tolik fůr hroznů!“ Jde většinou o mužskou zábavu.
Druhý den triády – 2. února – je znám jako Petljovden (Svátek kohoutka). Když totiž Herodes vraždil neviňátka, jedna matka ve snaze zachránit své dítě potřela krví z kohoutí hlavy všechna sousední vrata, aby tak zmátla značení vrahů. Tím zachránila své dítě. V některých vesnicích se pěstují kohouti právě k tomuto svátku. Někde se jejich krví potíraly ploty, jinde se pro zdraví pomazávaly tvářičky chlapců v domě.
Třetí den Trifunců je Simeonovden. V lidových představách je považován za jeden z nejhorších dní v roce. Někde ho nazývají Simeon poznamenaný, protože lidi poznamenává ránami a jizvami.

Sváteční stůl a obřadní jídla
Na svátek Trifona Zarezana se tradičně pije víno a stůl musí překypovat. Čím je bohatší stůl, tím více budou obtěžkány vinice. Tradiční bývá čerstvý chléb bez kvásku nebo kvasnik (chléb s kváskem), stejně tak i slepice nadívaná rýží nebo kroupami.

Když Trifon zařezával svou vinici, prošla kolem něj Panna Marie s malým Ježíškem. Boží matka se šla pomodlit po 40 dnech od narození dítěte. Trifon se jí posmíval. Panna Marie spolkla urážku a cestou zpátky šla kolem jeho ženy a řekla jí, aby zanesla svému muži na vinici obvazy, protože si uřízl nos. Žena se hned vydala na cestu. Když ji viděl, Trifon se podivil: „Jak bych si ho mohl uříznout, když držím nůž směrem dolů!“ A aby jí to ukázal, obrátil nůž, napřáhl se a nechtě si uřízl špičku nosu.

Legenda o Trifonu Zarezanovi

Sázela dívka révu,
révu v horní zahradě,
réva se celá nahnula,
nahnula, úrodu dala,
dala jim temné hrozny.
Stáčeli víno červené,
vydala se jej prodávat
po cestách v okolí.
Když se ho napila děvčata,
tvářičky jim zčervenaly,
napili-li se mládenci,
vínem se celí pobláznili.
Lidová píseň o vinici a vínu

Трифон Зарезан, Сретение Господне и Симеоновден
(1, 2, 3 февруари)

Църковен празник
На 1 февруари се чества свети Трифон. На 2 февруари е един от 12-те велики празници през годината – Сретение Господне. На четиридесетия ден след рождението си Иисус бил занесен в Йерусалимския храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. На следващия ден (3 февруари) се чества свети Симеон Богоприимец. Според легендата Симеон е един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки език.

Обреди и народни вярвания
Трите последователни празници 1, 2, 3 февруари народът нарича Трифунци.
На 1 февруари празнуват лозарите, пие се вино. Трифон се нарича Зарезан заради зарязването на лозята, където и свещеник извършва водосвет, избира се също цар на лозята. Традиционно се зарязват три пръчки, те се поливат с вино, както и корените на лозата, с благословията: „Колку капки вино, толку товара грозде!“ Обикновено това е мъжко занимание.
Вторият ден от триадата – 2 февруари, е познат като Петльовден. Съществува вярване, че този ден се почита, защото още когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар, една майка, за да запази рожбата си, намазала с кръв всички съседски порти с отрязана глава на петле и по този начин объркала поставените знаци. Така спасила детето си. В някои села петелът е отглеждан за тази цел. Някъде мажат с кръвта от петела плета – оградата, за здраве са се мазали и бузките на момченцата в къщата.
Третият ден от Трифунците е Симеоновден. Във фолклорните представи се смята за един от най-лошите дни в годината. Някъде го наричат Симеон бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези.

Празнична трапеза и обредни ястия
На Трифон Зарезан по традиция се пие вино, трапезата трябва да е изобилна. Колкото по-богата е тя, толкова повече ще натежат лозите. Традиционен е пресен хляб (без мая или квас) или квасник (хляб с квас), както и кокошка, която се пълни с ориз или булгур.

Когато Трифон зарязвал лозето си, край него минала света Богородица с малкия Христос. Божията майка отивала да си чете молитва по случай навършване на 40 дни от раждането на Младенеца. Трифон й се присмял. Тя преглътнала обидата и като се прибирала, пътьом минала край жена му и й казала да занесе превръзки на мъжа си в лозето, че си е отрязал носа. Жената веднага тръгнала. Като разбрал защо е дошла, Трифон се зачудил: „Как ще съм го отрязал, като държа косера обърнат надолу, а не нагоре!“ И за да й покаже, обърнал косера, замахнал и неволно отрязал върха на носа си.

Легенда за Трифон Зарезан

Саждала мома лозина,
лозина в горна градина,
че се лозата алнала,
алнала и е родила,
сторила черното грозде.
Налели вино червено,
тръгнала да го продава
из кушерски пътища.
Като пиели момите,
ставали бели-червени,
като пиели момците,
ставали луди-пиени.
Народна песен за лозата и виното